Кукери - Карлово

Идея и история на кукерският музей в Карлово

Събиране на кукерски състави от всички селища на бившата Карловска околия в околийският център Карлово са известни още от 50-те години на миналият век. Още тогава в съботният ден преди Сирни заговезни в Карлово се събират кукерските състави и започва едно лудо и щуро надрънкване след като преди това цялата предходна седмица са играли по съответните населени места.Смесени заедно с другите маскирани персонажи и повечето преоблечени с всякакви дрехи и надянали на главите си чорапи , маски и всевъзможни шапки граждани градът се превръща в една своеобразна маскарадна Венеция на България. През Сирната седмица по това време до към 1972-73 година мало и голямо в Карлово се маскираше и улиците ( особенно главната улица Водопад ) се превръщаха в парад на всевъзможни маскирани и преоблечени хора. Стефан Илески си спомня, че и той се е маскирал с подръчни средства- ръчно изработени маски или надянати на лицето чорапи на майка му, дрехи на баба му или дядо му а на главата чаршафи или плетени покривки През 60-те години на миналият век този обичай все пак започва да се канализира от тогавашната власт и да му се придава по предсавителен вид . Кукерските състави вече организирано се строяваха на площад Васил Левски където под "зоркиятпоглед" на Апостола ставаше тържественото откриване на фестивала и представяне на съставите. Някъде към 1964-65 г на вече има състави и от населени места извън Карловската община , Стефан Илевски казва-"Помня състави от Павел баня, Турия Казанлъшко, Александрово Казанлъшко , Широка лъка Помня строените и с дървени ръчно написани табели кукерски състави през 70-те тодини на миналият век. Ог паметника на Васил Левски кукерските състави поемаха по улица Александър Стамболийски -дълга около 1 км и танцувайки и създавайки невъобразим шум със своите хлопки се отправяха към централният площад на града -"20 юли" където вече започваха щуро надиграване със състезателен характер. В периода между 1965 и 1972 г започва и партийното подтискане на този обичай като отживелица и несъвместимост със социалистическият морал Тогавашното твърдолинейно окръжно партийно ръководство се стреми всячески да изкорени тази традиция и забранява всякакви традиционни обичаи. За сметка на това обаче Перничани се оказват по далновидни и предприемчиви и успяват да издействуват благословията на Визшият партиен апарат и да започнат ортанизирането на кукерски фестивал в Перник въпреки ,че в този град и неговите околности никога не е имало кукери до този момент. Именно през периода 1973-1975 г разочарован от откраднатият фестивал у Стефан Илевски се заражда идеята за създаване на Кукерски музей в Карлово където да бъдат показани маски и костюми от всички краища на България.През 1975 г той публикува материал -дописка в местният вестник " Карловска трибуна" в който излага тази своя идея но без последствие. През 1985г като току що дипломиран инженер и амбициозен той посещава тогавашният кмет на Карлово пред когото отново излага своята идея.Отново без последствие.След промените от 1989г Стефан Илевски окрилен от новото мислене отново посещава 3 от демократично избраните кметове и излага своята идея Отново без последствие. През 2005 г по негова инициатива се провежда кръгла маса и се създава инициативен комитет за създаване на "Музей на кукерският и карнавален костюм и маска" с председател тогавашният зам кмет инж Димитър Кацев. Но комитета си остава само на книга и не развива никаква дейност. През декември 2007 г Стефан Илевски заедно с още 2 свои съмишленици създава неформална група и съвместно печелят проект по форум Лидер на Швейцарската Агенция за Развитие и Сътрудничество(ШАРЗ) и с парите от този проект поставят началото на музейна сбирка са кукерски маски от Карловският край която сбирка слага началото на бъдещият "Музей на кукерската и обредна маска и костюм".
Автор: Стефан Илевски