Кукери - Карлово

Кукерите-мистика, древност и съвремие

Сред най колоритните обичаи в българският традиционен календар са кукерските игри. Обредното маскиране в българската фолклорна група идва от далечното “край време”, онова “край време” , наричано от нас паганистично, в което войнът е влизал в кожата на животното тотем, човешкият колектив е търсел своето място в космическият ред , а магическите практики са “установявали” равновесие в природата. От тогава до днес това маскиране е живо.
В древните езически времена човекът е вярвал, че светът на живите и светът на прадедите са есно цяло.В неговата “идеология “ водеща е била идеята за плодовитостта на земята , хората и животните.Убеден, че преците от “другия свят” имат необходимата свръхестествена сила “да осигурят” тази плодовитост, той е търселвръзка с тях във всеки важен момент от живота си. За да я осъшестви е трябвало да стане “друг”. Именно маската е неговото средство “да премине оттатък”, за да допринесе за собственото си благополучие. Тя стои на границата между “този” и “онзи “ свят, приобшава човека към отвъдното, помага му да “прекрачи прага”към ирационалното , за да подчини силите, на които е подвластен в своето всекидневие.
В древността траките насочват този езически обичай в чест на бог Дионисии
Преминаването на мъжа в нов статус също е ставало с” участието “ на прадедите и е изисквало маска.
С тези древни вярвания се обяснява сериозното присъствие н абогатите по семантика маскарадни игри в новогодишната и раннопролетна календарна обредност у българите.
Зимните обичаи с маски се изпълняват през “мръсните дни” –от Коледа до Ивановден. Разпространени са тлавно в Западна България и спорадично се проявяват в други краища.Маскираните изпълнители се наричат сурвашкари, мечкари, къпачи, бразая, кландза, джамалджии, бабугери, старци, камилари и др.Основната идея в техните обредни действия е прогонването на “нечистите сили”, които в този период идват от света на мъртвите и могат да навредят на човека. Единствено защитени са маскираните, които са станали “нещо друго”, иосвен че са получили недосегаемост са получили и силата да пазят и околните от зловредното влияние на тайнствените непознати демони.
Раннопролетното обредно маскиране се проявява около Сирни заговезни в Югоизточна Тракия, Родопите, Североизточна България и най вече в Средногорието / Карловско и Казанлъшко/ където е най масово. То се свързва с настъпването на земеделската нова година. В древните вярвания на много аграрни народи е отразено схващането ,че растежът на посевите зависи от духове..Тези обичаи са свързани с поверието за прогонване на злите духове и тъмните сили , насадили се в природата и човека през зимата.Те са и предзнаменование на възраждащата се и пробуждаща природа през пролетта.С последното е свързана и символичнаната сеитба с рало и шиник в някои персонажи от игрите.Чрез обредите се преминава от смърта към живота , от хаоса към порядъка, което води до имитация на сватба и раждане.Маскираните в споменатите райони са познати с названията кукери, старци, кукове, песяци, станчинари, джапалари, камилари, дервиши, джумале,дракуси, кьопек, джамали, салугере, арапе и други ,а маските им се наричат гугли, качулки, було, образи, кауци, шапки, кюляфи .
В Карловският край кукерите в миналот о са носели наименованието СТАРЦИ. От тук произлиза и наименованието “Старчова седмица” или “Старчов ден”-дните около Сирни заговезни –времето през което се провеждат тези карнавални шествия.Вповечето от костюмите на кукерите в миналото / най вече в с Сушица-кв на гр Карлово/ преобладавал черният цвят на дрехите /чернокожи, чернодрехи/ , затова те се наричали още АРАПИ. От тука произлиза и старото турско име на квартал Сушица-Арапово , могилата където са се провеждали най пищните карнавални шествия-Араповска могила.
В Карловският край кукерски игри и състави е има в следните селища-квартал Сушица на гр Карлово, с Васил Левски, с Дъбене, с Войнягово, с Каравелово , сКлимент, с Столетово, с Домлян , гр Калофер, с Горни Домлян, гр Баня, с Отец Паисиево, нв Момина Баня на гр Хисар, а в миналото състави е имало и са се провеждали игри в селищата Куртово , Мраченик, Пролом.
Във всяко селище облеклото , маските и игрите се различават, но посланието им е едно и също. В Сушица старците са два вида –“белогащи” и “баджаци”. “Белогащите” са обути в бели потури, облечени са с бели ризи, наметнати с бели весани кърпи носят по 5-6 връзки от продълговати звънци-“тучове”. Обути са с цървули, с бели навуща, пристегнати с кадънки/оплетено от козя козина здраво въже/. Маските /кюляфите/ са извезани с мъниста.
“Баджаците”-другият вид старци на Сушица , са обути в панталони откози кожи обърнати с козината навън от където идва и другото наименование на кукерите-арапи.Облечени са със сукман, бяла риза наметнати с бяла везана кърпа.Кюляфите им са прави, изпънати отвътре с картон/кауци/ изработени от бяла аба. На кръста си имат пъстър колан на който висят 5 големи хлопки.
В с Войнягово маските на кукерите са високи облепени с пера, естествени сухи цветя, огледала, разноцветни ленти и пискюли. Особеното тука е въртенето на дълъг камшик от естествена коприна от който се издава спецефичен звук.
В с Дъбене старците са облечени с черни сукмани, пребрадени с черни забрадки , с потури ,бала варосана маска.На кръста си носят много хлопки
Във всички селища персонажът на кукера предизвиква страх и присмех.Съчетаването на мит,представление ихудожествена интерпетация разкрива пред публиката необозримата магия наречена карнавал.